Ориз "Пиф и Еркюл"

Помните ли детското анимационно филмче от Франция "Пиф и Еркюл"?

А вашите деца познават ли тези два симпатични герои? Повечето със сигурност не знаят кои са, но защо не им ги покажете? Ще ги обикнат така, както вие сте ги обичали :) 
А след това ги изненадайте с вечеря с любимите им герои, направени от ориз :)

Тази рецепта се прави изключително бързо и лесно. Сваряваме ориз за две порции. Отделяме малка част от него за муцунките, а към останалата част прибавяме соев сос и разбъркване добре. Подреждаме "оцветения" ориз в чинията, като за котенцето правим ушички.
От белия ориз правим две топки и ги слагаме като муцунка.
С помощта на наденички оформяме уши на кучето.
Останалите елементи правим от маслинки и колбас.

И това е! Става много бързо, а е много ефектно и вкусно!

Добър апетит!

Салата "Сезонът на лалетата"

Лалето е едно от любимите ми цветя, сигурна съм, че е така при повечето от вас. Според казахския епос в пъпките на лалето е скрито щастието. Дълго време никой не е могъл да разтвори красивото венче. Веднъж го съгледало малко дете. С радост то дотичало до поляната и с нежните си ръчички докоснало цветето. Пъпката се разтворила и голямото човешко щастие литнало по земята.
Освен да украсим дома си с лалета или да си ги гледаме в саксия в градината, можем да приготвим салата с лалета...

Необходимите продукти са чери домати (аз съм използвала елипсовидни), краставица, пера от пресен лук, бяло сирене, крема сирене, копър и зехтин.

Родината на чери доматчетата е Южна Америка. Те на пръв поглед са дребни разновидности на обикновения култивиран домат. Според ботаниците обаче те са сродни на дивите предшественици на обикновените домати, без да са абсолютно идентични. Казано иначе, двата вида са нещо като първи братовчеди. „Черешките“, както още ги наричат, често имат по-сладък вкус от по-едрите си роднини. Макар че, когато конквистадорите пренесли първите домати в Европа, те били с размерите на днешния сорт „Чери”, а достигнали сегашните си размери след години и векове на култивиране.


От сирената, копъра и зехтина приготвяме паста, която ще е пълнеж на нашите лалета.

Измиваме внимателно доматчетата и правим разрези "на кръст" без да стигаме до дъното на домата. По този начин оформяме листата на лалетата. Разтваряме ги внимателно с пръсти и с помощта на малка лъжичка пълним с пълнежа.

След това ги подреждаме в една по-голяма чиния. Поставяме перата зелен лук, така че да изглеждат като дръжки, а от краставичката оформяме "тревичка".

Добър апетит!

Спагети "Октопод"

Спагетите са любима храна на мнозина - и деца, и възрастни. Но защо да не ги разнообразим, да ги направим по-красиви и забавни? Предлагам ви това да стане с един симпатичен октопод, лежерно плаващ върху порцията спагети :)

За целта ни е необходим един кренвирш или наденичка за една порция спагети. Искам веднага да вметна уговорката, че консумацията на кренвирши по принцип не е препоръчителна (всички знаем защо, няма да изпадам в подробности), но в името на красивата закуска, изключително рядко няма нищо лошо да си го позволим :)
При изработката на октопода трябва да се внимава, разрезите да бъдат равни, за да не се скъса някое "пипало". Ето процедурата стъпка по стъпка в снимки:

Останалото е ясно - любимите ви спагети (а защо не и макарони), сварени и овкусени с масълце :)

Добър апетит!

Спагети "Торбалан"

Спагетите са изключително практично ястие - хем се приготвят бързо и много лесно, хем са вкусни, а и можем да ги поднесем с най-различни сосове. Днес ви предлагам един по-различен нетрадиционен начин за поднасяне на спагети, особено подходящ за деца. Спагети "Торбалан" Съчетават две ястия - спагети и кюфтета и изглеждат по този начин:

Името "Торбалан" идва от едно анимационно филмче, което много обичах като дете. Личицата, които се получиха от кюфтетата много ми приличат на героите на филмчето:

А ето накратко как се приготвят:
Сваряваме спагетите и ги смесваме с предварително приготвен или купен готов сос за спагети.

Изпичаме кюфтенцата на скарата или ги изпържваме на тиган. Добре е да са с правилна кръгла или овална форма, за да приличат на лице. 

За елементите на лицето и косата можете да експериментирате и да използвате това, което вие под ръка. Аз съм използвала моркови за очите и носовете и зелената част на морковите за устните и косите. Може също така да използвате грах, черен пипер на зърна, зелени и червени чушки, царевица и др.

Зарадвайте децата си с тези забавни и вкусни спагети,  а защо не и да им пуснете филмето "Фънгъс торбалана", за да е пълно удоволствието :)

Добър апетит!

Красотата на Великден в моя дом и по света

Някога питали ли сте се как се празнува Великден в различните краища на света? Представям ви най-интересното от чуждестранните традиции, а след това ви предлагам да се насладите на яйцата, които аз създадох :)

Индия

В Индия 2,5% от хората изповядват християнската религия. Празникът се посреща с много радост и въодушевление. Характерното е, че се разменят цветни фенери. Карнавали, изпълнени с много цветове, също са част от празненствата по случай празника. Поради начина на живот и разнообразията на вкусовете, които могат да бъдат опитани, блюдата се различават в зависимост от регионите в Индия.

Канада

Украсата на яйцата в Канада обикновено се прави от децата в училище или вкъщи. Зимният карнавал, който се провежда в Канада е преди Великия пост. В зависимост от обилността на валежите и ниските температури се организират различни забавления като каране на кънки, ски, спускане с шейни. Това се случва обикновено в последните дни на януари или в началото на февруари. В Канада също се прави традиционният великденски обяд. Сервират се ястия с картофи, печен боб, ябълков сладкиш. В театрите се организират великденски пиеси с много песни. Символ освен зайчето са великденските лилии.

Норвегия

Великден в Норвегия се нарича Peske. Въпреки че празнуването му не е много различно от празнуванията в другите части на света, празникът се характеризира с по-цветни дни и по-дълги почивки. В Норвегия Великден е по-дълъг в сравнение с много други европейски страни. Великденските празници започват в сряда следобед, дори преди Велики четвъртък, защото приключват във вторник сутринта след Великден. Това е идеален момент за дълги ски почивки в планината.

Франция

 

Във Франция е прието да се излиза на пикник. Главното блюдо на трапезата е омлетът.Символи на празника във Франция са камбанките и рибата. Вярва се, че на Разпети петък камбаните разнасят скръбта на онези, които скърбят за разпъването на Христос в този ден. Заекът присъства като символ в тези райони, които са на границата с Германия. Празничният обяд включва задушено агнешко със зеленчуци. Сутрин щом се събудят децата започват да търсят яйца вкъщи, след което търсенето, изпълнено с много смях продължава и в градините.

Унгария

На Велика събота унгарците посещават вечерната литургия, носейки със себе си кошници с храна и червени яйца. Щом храната бъде благословена и след приключване на литургията, тя може да бъде консумирана. По стара традиция младите момчета пръскат девойките с одеколон, парфюм или вода. Преди години са го правели само с вода. Младежите закачат девойките, за да получат от тях червено яйце и целувка. Тази традиция с пръскането се прави и в Румъния.

Англия 

Честването на празника в Англия започва от Цветница. В много части на страната професионални трупи танцьори изпълняват танц наречен Morris Dance. Вярва се, че този танц прогонва злите духове. Танцьорите са облечени в красиви бели гащета, червени пояси, черни панталони и сламени шапки, с много цветя и конфети. Кифличките и сладкишът с марципан са задължителни.

Швеция

В Швеция Великден не е толкова голям празник, колкото Коледа, но в училищата тържествата започват седмица преди настъпването му. Децата и учителите им си припомнят историята на възкръсването на Христос. Хората украсяват жилищата си в жълто, зелено и бяло. Поставят в домовете си и фигурки на пиленца с цветни пера. Шведите ядат на Великден почти същата храна, каквато и на Коледа. Но повече внимание отделят на сладките неща. Правят от картон пасхални яйца, а във всяко от тях слагат голям бонбон.

Германия

Великден в Германия се предшества от Страстния петък. Много немци в този ден ядат риба. В съботната вечер се пали голям пасхален огън. Около него се събират много хора - той е символ на края на зимата и изгаря всички зли помисли. На следващата сутрин цялото семейство се събира на закуска. Родителите скриват панер със сладкиши. След закуска те казват на децата: Великденският заек е донесъл за вас кошница и вие трябва да я намерите. Хлапетата ровят из цялата къща и това е най-веселият момент в празничния ден. В следобедните часове на семейството гостуват приятели и роднини.

Русия

Великден в Русия е най-големият празник през годината. Наричат го Воскресение. В Царска Русия той бил посрещан с особена тържественост - пищно украсени църкви и къщи, илюминации, величествени служби. Главно място на великденската маса сега заемат козунакът и боядисаните яйца, поставени върху зелена покривка. В събота те се носят за освещаване в църквата. В първия ден на празника руснаците се поздравяват с "Христос Воскресе!", "Воистину Воскресе!", но за разлика от нас се целуват трикратно по бузите и си подаряват боядисаните яйца. Вторият ден е посветен на благотворителността. Прието е да се посещават болници и да се дава богата милостиня. Някога руснаците са събирали пари и са откупвали бедняците, затворени заради дългове. Посещават се и гробищата. Цялата седмица е посветена на празненства. На мъжете им е позволено, когато искат, да бият камбаните на църквите. Затова и седмицата се оглася от непрестанен звън, който поддържа празничното настроение. Руснаците имат и специална пасхална игра, при която боядисаните яйца се пускат в специални улеи и се блъскат. Целта е да се счупят състезателите на противниците. Победителят обира тези на победените. В Русия има два вида великденски яйца - боядисани и изписани. Първите са в един цвят - обикновено червен, а вторите са богато украсени и изрисувани.

Гърция

В Гърция на празника се придава особено значение. Въпреки че елините са православни, те го отбелязват заедно с католиците. Приготовленията започват още в началото на Страстната седмица. Домакините почистват домовете си и ги украсяват. Пекат се традиционни бисквити, в четвъртък се боядисват яйцата. В съботата от Страстната седмица гърците носят храната, приготвена за Великден, в църквата, където свещеник я благославя. Един от традиционните специалитети за празника се нарича "магерица". Това е супа, направена от вътрешностите на агнето и сервирана с много подправки. Всяка вечер от Страстната седмица гърците ходят на църква, съпричастни към страданията на Христос. В полунощ на събота срещу неделя камбаните на храмовете бият, с което известяват възкръсването на Христос. След като се приберат от нощната литургия, хората започват да празнуват. В неделя се пече агнето, което бележи края на 40-дневните пости. Освен това на масата се слага великденският хляб и се пие червено вино или прочутата напитка рецина. За десерт се яде баклава.

    

А ето и моите красоти:

 

Източници: 

- https://bg-bg.facebook.com/notes/%D0%B0%D0%B7-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BC-%D0%B2%D1%81%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD%D0%B8/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/203645289669516 

- http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/18620-velikden-po-sveta/

Моят първи козунак

       Всички обичаме да похапваме козунак, но какво знаем за него?
Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се приготвя за Великден. Символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне (Panettone), които могат да издържат до 6 месеца. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл през периода 1915–1920 г.; дотогава за празника са месени хлябове, наричани „колак“, „пармак“, „кравай“. Думата козунак е влязла в българския език от румънското cozonac - баница с грозде. В румънския език пък думата е дошла от гръцкото kuzunaki, което означава звънче и, изглежда, е свързано с характерната форма на гръцките великденски козунаци. По традиция козунакът трябва да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му не може да започне по-рано от неделя след Възкресение, тъй като преди това са пости.

А ето и историята на моя първи домашен козунак. Вярвам, че ще е полезна за всички, които се заемат с тази нелека задача за първи път.

Необходими продукти:

- 1кг. брашно - в големите магазини се намира специално брашно за козунаци;
- 6 яйца - най-добре е, ако можете да намерите домашни;
- 200гр. масло - нека да е качествено, заслужава си;
- 250гр. захар - за по-здравословен вариант препоръчвам стевия, например;
- 1 кубче мая;
- 250мл. прясно мляко;
- настъргана кора от 1 лимон или лимонова есенция - уверете се, че сте измили лимона добре. Можете да го накиснете за няколко часа във вода с една лъжичка оцет;
- 100гр. стафиди;
- белтък за намазване;
- сол;

Начин на приготвяне:

    -   Най-напред накисваме стафидите в хладка вода, за да набъбнат. Необходими са им 10 - 15 минути. 
    -   Загряваме леко прясното мляко на температура около 30 градуса. Към него прибавяме натрошената мая, щипка сол, щипка захар и малко от брашното. Разбъркваме докато се получи консистенция на каша. 
    -   В голяма купа пресяваме брашното, като принципът е, че колкото повече пъти го пресеем, толкова по-добре. Целта на пресяването е брашното да се обогати с кислород и козунакът да стане по-пухкав. След това правим кладенче, в което слагаме яйцата, захарта, кората от лимона и млякото с маята (което трябва да е шупнало вече). И започваме да бъркаме и да месим :) Изисква се време и търпение, не става бързо, но резултатът си заслужава. В един момент ми се струваше, че няма да се получи хубаво тесто, но с упоритост всичко се постига. След като тестото стане достатъчно твърдо го изваждаме от съда и продължаваме месенето на масата. Хубаво е тя да се наръсва с малко брашно, за да не залепва тестото. 
    -  След като се получи хубаво хомогенно тесто започваме да прибавяме маслото. Предварително трябва да сме го размекнали добре - в микровълнова фурна или на котлона. Разстиламе тестото и мажем масло, след което завиваме тестото, месим, докато поеме маслото и така повтаряме докато сложим всичкото масло. 
    -  Докато размесваме тестото с маслото прибавяме и стафидите, които след като сме отцедили от водата сме оваляли в брашно, за да не залепват.
Към този момент моето тесто изглеждаше ето така:

Следващата стъпка е първото втасване. Добре е да сложите тестото в достатъчно голям съд, да заема около 1/3 от него, по-надолу ще видите защо :) Тестото се нуждае от топлина, за да втаса. Като цяло, докато приготвяте козунака, стаята трябва да е доста топла.  Можете да го поставите близо до фурната или да я загреете леко и да го сложите в нея като не забравяйте да го покриете с кърпа. Втасва около час или докато удвои обема си. Ето какво се получи при мен след час:

Сега разбирате защо ви е нужен по-голям съд :))

Изваждаме тестото и го премесваме съвсем леко, колкото да можем да оформим козунаците. Можете да ги направите на плитки, на руло или както ви харесва. Аз избрах да направя плитки. След като оформим козунаците (не забравяйте, че трябва да заемат най-много 1/2 от тавата) ги покриваме и оставяме да втасат още веднъж за същото време. Ето ги моите козунаци след второто втасване:

Преди да ги сложим да се пекат ги намазваме със смес от прясно мляко и разбит белтък. По желание ги поръсваме със захар.

Козунаците се пекат на умерена фурна, около 150 градуса, предварително загряна. Моите се опекоха за около 20 минути. Трябва често да се проверяват и ако забележите, че започват да загарят ги покрийте с алуминиево фолио. 

А ето го и готовия резултат:

От това тесто ми се получиха 9 козунака със средна големина. На вкус бяха много добри, а ароматът вкъщи беше несравним :)