За да знаем с какво се храним - натриев глутамат - Е621

Задавали ли сте си въпроса защо някои хранителни продукти като бульони, фиксове, миксове и т.н. са толкова вкусни? Малко пакетче с „вълшебно“ прахче може да превърне най-обикновената мусака в кулинарен шедьовър! И това, разбира се, не е случайно. Малката тайна на тези продукти се нарича мононатриев глутамат и спокойно може да бъде наречен „отрова“. Натриевият глутамат е известен още като китайска сол и Е621. Той представлява аминокиселина, която има свойството да повишава вкусовите качества на продукта. Тя въздейства на чувствителността на рецепторите на езика. Често използван е в производството на чипс, фиксове, бульони, разтворими супи, салатени заливки и замразени полуфабрикати и изобщо във всички вериги за бързо хранене. Той е съставен от около 18% глутаминова киселина (глутамат) и 22% натрий. 
От хилядолетия японците и китайците използват определени морски водорасли, за да придават допълнителен вкус и аромат на храната. През 1908 г. едно от веществата, съдържащи се в тях и имащи такъв ефект, е идентифицирано като глутаминова киселина от д-р Кукине Икеда. До Втората световна война той е бил употребяван главно в Япония, и то не в големи количества, но след "откриването" му от Запада хранителната индустрия започва масово да го слага в различни свои продукти, защото той придава "вкус" на много иначе неособено вкусни храни и кара човек да иска да яде още. От 40-те години до сега количеството използван MSG се удвоява с всяко изминало десетилетие.
Глутаматът, продаван като подправка, е в свободно състояние за разлика от този в морските водорасли, който е свързан с други съединения и антидоти - в това е съществената разлика! Изследванията показват, че доматите и гъбите съдържат много малко количество свободна глутаминова киселина, но това няма нищо общо със силно концентрирания продукт като например хидролизирания растителен протеин.  Днес се произвеждат и използват в различни хранителни продукти стотици хиляди метрични тонове мононатриев глутамат. В повечето случаи той се изписва само ако е добавен в чиста форма, но ако е в състава на други подправки (а понякога той може да е 60% от тяхното количество!), въобще не се обозначава на етикета. Както пише д-р Р. Блейлок: "Производителите на глутамат и преработени храни винаги се опитват да скрият добавения MSG."
    Глутаматът е нормално съществуващ и дори най-разпространен медиатор в мозъка. Именно този факт използва индустрията, която казва: "Как може вещество, което нормално се използва от мозъка, да причинява вреда?" Но в това е и уловката. Нормалните концентрации на глутамат в мозъка са нищожни. Когато количеството му се повиши, дейността на невроните се нарушава, а при по-висока концентрация те загиват (аналогично на аспартама). Именно свободният аспартам и съответно глутамат са токсични, а не свързаните, които се срещат в храните в природата. Свързаният глутамат се разгражда по-бавно и съответно се абсорбира по-бавно, така че да може да бъде оползотворен и обезвреден от организма, преди да е достигната токсична концентрация.

Употребата на тази добавка може да доведе до главоболие и гадене, а научни изследвания показват, че уврежда нервните клетки. Глутаматът предизвиква още диабет, мигрена, аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, Алцхаймер. След като се консумира храна, овкусена с натриев глутамат, обикновено следващата храна изглежда безвкусна.
Чрез опити с мишки учените са установили, че натриевият глутамат води и до затлъстяване. Когато им инжектирали добавката, мишките увеличили три пъти нивата на инсулин в кръвта, от което прогресивно затлъстявали. Учените смятат, че влагането на натриев глутамат в храните е нарочно, тъй като по този начин хората развиват зависимост към него и купуват съдържащите го продукти постоянно.
За да избегнете зловредните му качества, то е най-добре да избягвате употребата на натриевия глутамат. Това може да стане, като на първо място четете дребния шрифт на кутиите от зърнени закуски и изобщо всеки съмнителен продукт. Етикетирането на храните не е прозрачно, но колкото по-кодиран е етикетът, толкова повече може да се очаква от производителя да укрива информация. По-добрият избор е да се консумират пресни продукти, най-добре от биологични или малки местни ферми, както и по-балансирана и здравословна храна.

Източници:
- www.silnabulgaria.com;
- www.gotvach.bg;
- www.yosif.net

Няма коментари:

Публикуване на коментар